Една проста войводинска зима
във фермата на мои приятели
малка група се събраха от града
всички момчета от дългите училищни дни
а на вратата на дома, на пламъка на газова лампа
усмихвало се едно лице на нас
Една проста войводинска зима
във фермата на мои приятели
докато ръцете още са премръзнали от пътя
дълго сме тупали снежинките от палтата
ти си дошла и от сърце ми подала
чаша червено вино, Кристина, Кристина
Добра нощ, приятели
добра нощ, добре сте ни дошли
добра нощ, приятели
седнете тук и да запеем всички
Тогава сме излязли на двора аз и Кристина
скърцал е снегът под краката
целувал съм я, целувал
дали се сещаш, Кристина
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар