Като помисля за теб
стара любов
жал ми е че сме били
само добри приятели
А, животът лети, лети
младостта кратка е
всичко някога ще се върне
само тя остава
припев 2х
По-добре да си пиян отколкото стар
по-добре да си пиян отколкото стар
виното не знае че някога
сме били щастлива двойка
по-добре да си пиян отколкото стар
Като дойде зима
и първите снежинки
ще те чакам, моя Буцо
край Първа гимназия
А, няма, няма да дойдеш
знам те добре, знам
може би и така е по-добре
свикнал съм да бъда сам
Прости ми тази вечер
когато истината проговоря
пробудила ми се съвестта
душата да ти отворя
Моят изток е на запад
както и югът на север
а ти винаги имаш вяра
и за моята невяра
припев:
Преживей ме като дълга зима
и още по-дълга суша, преживей ме
нека всичко отиде на моята душа
преживей ме и не давай на сърцето
след мен да тръгне
с теб ще живее поне част от мене
Никой не се е родил да живее сам
а поред тебе така се чувствам
сякаш ме няма, сякаш съм невидима
всяко утро се будя като камък жива
Мене носи вятър в косата
носи ме
по-добре да не си с мене
ако утре не ми осъмне
Преживей ме като лоша вест
която вятърът носи, преживей ме
не приемай писмо което няма адрес
преживей ме и не давай сърцето след мене да тръгне
с теб ще живее поне част от мене
ти си част от мене, ти си по-добрата част от мене
преживей ме
Готов да ти бъда всичко което поискаш
готов да изчезна, когато гръб обърнеш
и всяка усмивка, всяка болка с теб да деля
А ти си готова от всичко да се отречеш
Да си искал любов
Не би срещнал мене
На никого аз, още щастие не съм донесла
Да си искал любов
за своя живот цял
Нямаше при мен да те прати съдбата
защото аз на самата себе си съм неприятел
По-добре в този момент да изчезнеш
по-добре да си тръгнеш, всичко да престане
Другото име ми е зло, повярвай в това
Душата от красотата ми не си видял
Да си искал любов
Не би срещнал мене
На никого аз, още щастие не съм донесла
Да си искал любов
за своя живот цял
Нямаше при мен да те прати съдбата
защото аз на самата себе си съм неприятел
Само когато си близо, тогава целият свят е мой
Единствено ме боли и лекува докосването твое
Само като си близо и доброто, а и злото
Всичко е мое тук в прегръдката твоя
Да си искал любов
Не би срещнал мене
На никого аз, още щастие не съм донесла
Да си искал любов
за своя живот цял
Нямаше при мен да те прати съдбата
защото аз на самата себе си съм неприятел
Днес твоите думи
ме оставиха без дъх
сега ми казваш, можехме
сега като вече го няма нашия град
Къде те срещнах
кой ме прати по този път
като иска да се случи нещо
ще се случи, където и да тръгнеш
припев:
Не мога повече да бъда онзи същия,
нито ти вече онази не си
напразно ме гледаш, напразно ме целуваш
Не мога повече да бъда онзи същия,
нито ти вече онази не си
имали сме своето време
сега нека всеки по своя път да тръгне
Днес твоите думи
ме оставиха без дъх
ще ми струват скъпо, знам че ще
всяка минута от този ден
Като първия път по същия начин полудях, напълно
спрях, а можех
да започна, по-добре
да не се бяхме срещали
Когато жена заобича има очи на дете
и на всичко се съгласява без много питане
но не забравяй да й кажеш всеки ден
че я обичаш
Като заспи уморена на твоите ръце
нека добре знае, че тук е сигурна
но не забравяй да й шепнеш в съня
че я обичаш
припев
И че ти значи абсолютно всичко
и че не можеш без нея
че ти трябва най-много
като те целуне тогава
бъди нежен, тихо й кажи
че тя е целият твой живот
Когато жена заобича, цялата любов като ти даде
твой е целият свят и небето е граница
но не забравяй да й кажеш всеки ден
че я обичаш
Когато жена заобича
твой е целият свят
и небето е граница
От кого нощес на дар ми идват твоите очи
устни като нар да целувам
дали ще мога да обичам отново
Годините минаха за час, още помня всеки миг
че ще бъде тук, завинаги че ще бъда неин
някой е излъгал
Аз нямам сили за по-добри дни
а никого не съм обичал така
припев:
По-добре намери друг, нашето време е минало
аз съм сляп за любов, а устните са неми
и малко любов тук не е останала
По-добре намери друг, нова любов потърси
защото спомени болят да живея в лъжа
не мога повече така, защото не би траяло
Годините минаха за час, още помня всеки миг
бяхме луди, бях влюбен
но повече не боли
Сега нямам сили за по-добри дни
защото никого не съм обичал така
За любовта винаги са били нужни двама
а тези души никак няма да се съберат
в мен желание гори, тялото се разпада
това не е любов, ако ме нямаш в кръвта
Само драгият Бог е знаел
какво щастие ми е дал
като никога на никого преди
Моята истинска скъпоценност си била
на сърцето драга, на душата мила
ти за мен си била всичко
Белег на съдбата носи всеки
някой тежко, аз леко
това ми е от Бога дар
Поред тебе аз съм знаел
да стана и като падна
а това не е малко
припев:
Един като нито един животът минава
и краят трябва всякак да дойде
затова пази сълзите свои
когато часовете се отброят
и когато небето раздели нас
Един като нито един животът минава
а краят идва когато дойде
затова пази сълзите свои
когато часовете се отброят
защото аз ще плача и за двамата
Само песента ти знае името
никога не ме забравяй
желание мое, ще ми липсваш ти
Дал съм ти целия живот
защото това винаги съм искал
затова недей да жалиш
Това решение е мое
защото била е волята твоя
с друг да си отидеш от мене
и всичко надолу ми тръгва
С мрак да заменя дъгата
лежейки да провеждам дните
в тази стая за тъга
от тази западна страна
припев:
Между вратата и прозореца
моят креват за теб диша
не мога по-далеч от умора
нито метър по-малко или повече
и каквото и да се случи
аз съм на същия адрес
Между вратата и прозореца
моят креват за теб диша
не мога по-далеч от умора
нито метър по-малко или повече
В този креват отдавна съм паднал
тук където съм паднал животът е спрял
напразно свалям твоя грях от себе си
всичко ме боли след тебе
Това решение е мое
и мнозина ще се чудят
а когато реша нещо
то така трябва да бъде
Като си спомня старата къща
в огъня гори сухо дърво
още всичко кънти
В съня твоя лик ми се явява
па ми тръгва махмурлук в главата
теша се аз, че си нещастна
Още за това говори целият квартал
че тогава не си ме искала
че си побягнала
Това не знае и твоята майка
на друг са искали да те дадат
знаем ти и аз, каква е истината
припев
Не вярвам аз, лъже съдбата
да го обичаш повече от мене
че сълза никога не ти тръгва
не вярвам аз, че си преболяла
като сутрин с него щастлива се будиш
дали сама на своя късмет се чудиш
дали полудяваш
Когато по калдъръма вятър духне
като се смрачат слънчевите лъчи
по реда си тръгвам аз
Музиката само ме следва
проработват ми всички инати
будя почтения свят
нека е проклет
Ще залутам една нощ
под прозорците при теб ще дойда
па нека загърми
Този който твоите сънища пази
нека знае, че си моята любов първа
винаги останала, първа и последна
Моят дневник вече дълго редува празни страници
говорили са, че животът е зад граница
девойките са отивали с по-богатите
а аз съм страдал за това
Мислех ако отида, ще се променя
исках да се върна като осъществя мечтите
когато душата ми е гладна за щастие, ще купя и него
лек за душата ранена припев 2х
Сега имам всичко, но нямам лек
веднъж чужденец, чужденец завинаги
Всеки своята късметлийска звезда вечно е следвал
и веднъж в началото отново се е връщал
обиколил съм половината свят, за да разбера
напразно съм страдал
Някой с добро, някой със сила винаги напуска
и така и иначе животът преминава
променило е времето девойките и другарите
и тук чужденец съм за всички
Между нас нямаше нищо
това е половината гола истина
между нас нямаше нищо...
Сутринта с дъжда паднах пред вратата
като балетист се вмъкнах в апартамента
на пръсти тихо да не чуе никой
нито подозрение, нито глас, нито ти, нито кучето
Моето сърце пред тебе е чисто
а съвестта моли и коленичи
каза: Къде си?
В моята въздишка застанаха хиляди думи
Питаш ме как
през есента мириша
на пролет
и дали смея да се закълна
че нищо не е било
Между нас нямаше нищо
това е половината гола истина
Между нас нямаше нищо
нито моята риза, нито нейната рокля
А ти си ми отворила кафеза
но си ми прекършила крилете
Искрено... жено, надявам се
че това любов не е било
Къде бих бил ако не знам къде е нашата начална точка
къде са нашите гробове в поле от божури
неми свидетели на всички векове със силни подвизи
герои които са предпочитали да умират на крака?
Сякаш плодната земя те са нахранили с кости
за да днес да мълчим, докато със сила ни я отнемат?
Сякаш е важно дали съм от Метохия или от Дорчол
за да заради неправдата душата да ме заболи?
В тази борба не самолети
а стойност имат училищни учебници в които ясно пише:
кой е издигнал храм, кой е осквернил олтар
кое наследство е чест вечна а какво е срамота
Ни бомби, нито гласувания не изтриха Лазар
докато ново поколение на него расте
Изгубено не е никога онова което е свято
С надежда расти, червено цвете, да те набере отново някой
Моят компас е твоят корен, в гърдите сърцето мое...
Без него съм, за пари, без милост по път проклет
И като лодка от хартия, която плава в морето от лъжи
всъщност само потъвам...
Непрекъснато ме питате какво за мен значи Косово
Не ви е ясно? Ще ви обясня отново:
Косово е семе от което аз съм поникнал
извор и корито от който народът е произтекъл
Казват ни зли езици, че Косово е пропаднало
Неверните и слаби казват Косово е свършено
А аз на всички вас казвам само Косово е отнето
рушено и запалено от душманина проклет
Чудно ви е че градското дете няма някои други теми
защото сега е такова време - всеки гледа само себе си
Живеем без вяра, без надежда и без желание
Зидаме кули, а забравяме основата
Защото народ без порекло това е пресушена река
Без майка ние сме чеда, които са останали без мляко
Но тук на мястото старо, където Милош животът е дал
воден от Лазаровата правда, отново ще възкръсне народ
Защото в нас продължава да живее предсказание -
Косовски завет който ще трае завинаги
Затова учим децата да знаят истинската истина
И нека поздрав ни бъде: "Догодина в Призрен!"
А аз се моля
в огнището свое да се върна
Душата тебе целува
земльо свята от Небето купена
Ой, Косово, Косово, земльо моя обичана
Орелът си на моето небе но крилата ти се счупени
Моята горчива сълза, в моите гърди празнина
сърце на родината моя, на моята личност същина...
В полето божури поникнали, от кръвта на юнаци без страх
На мястото където моята страна се въздига до небето
показа ни владетелят за какво си струва да се умре
За Космет нас Лазар ни свърза и с мит и с клетва
Дяволът тогава не спря, па злини продължил да изпраща
гадни душмани и измет, на онова което остави от нас малко
Само някога били турци, тогава дошли гладни вълци
Вчера бил ни е колец, сега нас мъчат в жълта къща
И още ми бранят да не мога да гледам своите фрески
защото на мига ще ми напомнят за гордите ни предци
да не чуя никога песента Дечански монаси
в сърцето, Милош юнака, да не се пробуди сила
Всички тези измами аз знам и безброй пъти виждал съм
кръстове като ни чупят и оскверняват нашия Видовден
Но не ни е за пръв път, тук, да сме в бягство и преселване
Но времето минава, селякът на своята нива идва
Защото ние гинали сме навсякъде, за свобода непрекъснато
на юнака утре детето сърбин да се нарича
Затова добре слушай, сине: И най-лошото се прощава
но за родината се гине
Космет вечно земя наша!
А аз се моля
в огнището свое да се върна
Душата тебе целува
земльо свята от Небето купена
Божурите да ни възкръснат
празник, догодина в Призрен
На кой си хубав, на кой си луд
но не питай ти на кого съм аз
И тази дата с теб аз ще зачеркна
затова очите вържи ми къде съм да не гледам
нищо не ми говори, кой си, къде живееш
лъжа и истина са, ако не ги чуваш
Винаги съм страдала
хей, когато бих се върнала
тази, тази болка е прекъсната
живея за първи път
припев 2х
На кого си хубав, на кого си луд
нощес няма да те питам
но не питай ти на кого съм аз
кралицата на новата любов
Защото случва се това
когато ти причинят зло
Аз винаги отровата лекувам, още горя отровата
вместо с полски цветя покривам с плевели
вярвай и това е по-добре от старите заблуди
да се върна към старото е смъртна присъда
В море от лъжи
с истина ми докажи, че не си с нея
че си в лоша фаза ми говори
докато не съмне зората
Отново ми покажи, че си мой
защото те издава алкохола
а на мен нощес ми липсваш само ти
в този град от болка
припев 2х
Твоето сърце е
грешен адрес за любов
грешен адрес за любов
грешен адрес за любов
А очите твои махмурлии като нощта
лъжат ме като стари обещания
а тихо в сърцето ми винаги крачиш
и ми размътваш разума, чувствата
безобразно без срам ме питаш
Защо твоята любов
меря аз на грам
твоето сърце Атлантида е
а аз в море от сълзи
не мога да го намеря
Всяка втора нощ чужди устни
като медузи оставят следи
в слушалката тишина още чувам
все още като съдба те търся
Безобразно като никога ме убиваш
отрова си която през вените ми тече
не ми поставяй отново въпроса
защо така слаба съм за тебе
В града на любовта лесно се влюбва
това ми казаха всички като ме изпращаха
от другия край на Сена за известно време
мислех че ще те преодолея
В града на любовта наказание е да си сам
докато други се целуват, а аз не се
защото сърцето проклето само тебе търси
но до тебе билет за връщане не важи
припев:
Дал бих всички парижки порти
за онази старата пред твоя двор
ти само се обади, ще се върна пеш
оттук до твоята улица
Парковете и светлините на големия Париж
всяка тук е тамън като Мона Лиза
аз всичко това бих сменил
за хиляди стъпки
които водят до твоята улица
Като гледам влаковете, които към теб тръгват
тогава ми е най-тежко да се държа
аз още не се давам и куфара приготвям
в този час да тръгна към тебе
Прати някакъв знак, причината ще бъде силна
да забравя името на града на любовта
защото сърцето проклето само тебе търси
но до тебе билет за връщане не важи
Като хартия бледнеят ръцете които ме пазеха
и ме плаши че няма всичко да е като по-рано
а помня тези врели устни които ме раниха
па завинаги търся те в стаята на заблудите припев:
Ти и като се кълнеш грешиш
нощес ми кажи къде си
покажи ми ти поне малко
че ти пука за мене
А там където душата се лекува
никой няма на адреса
тръгва си и любовта
ако отново гръб ми обърнеш
На стръмна скала съм сама, стоя
тежките нощи твои всички са грешни
а все по-хладни са моите сънища
любовта пада като лист през есента
Не усеща това тяло, не, не, не
други целувала съм, но това е фалшиво
като жълтица сега се топи времето
и за ръката да ме стиснеш сега е късно
Това утро пристигнах с пътническата класа
па вкъщи от гарата
през градини и преки пътища познати
а във войската направих приятел до гроба
и хронично възпаление на ставата
сувенир от стражарските дни
Влязох на пръсти
майка беше вече будна
и бързо се прекръсти
рече, мина като за час
добре си стигнал
защото сватовете са тук до нас
па ще ти свирят, а ти ще избираш
Сватбата беше като сватба
и какво да се говори
парад на пиянството и кича
и позната девойка в бяло
вече по ред пожелах им здраве и щастие
от ръката ми взе цветето
и скри погледа под воала
Тогава ме видяха циганите
кумът искаше песен
но аз стигнах, не ги интересува
широка усмивка и златен зъб
знам че не ти е леко
но днес недей да бъдеш груб
а заповядай какво ще свирим
припев:
Свирете ми Есен идва, дюло моя
есен ранна, нека зазвънят тамбурите в транс
знам че не е тази песен
за веселие и сватба
но аз трябва да чуя този романс
Свирете ми Есен идва, дюло моя
но полека да не ми се изплъзне някоя дума
махнете чашите и бокалите
разбил бих света на шега
само случайно да е от стъкло, дюло моя
Рядко отивам вкъщи, а още по-рядко пиша
и снимките са по-бледи и по-бледи
хубавите потискат грозните
но понякога поръчвам питие
и така тръгва
па стигна в сватовете нейни
всички истински любови са тъжни
На никого не говоря за това
бързо идва тази вълна
и знам че ще потъна
спасение ми донасят циганите, те имат сърце
за всеки от нас, не ги е грижа
те ме питат какво да свирят
Целувам те и покривам
с криле на син гълъб
замечтана те оставям
в коридорите на спомените
от другата страна
от другата страна на възглавницата
Още искам да ти подаря
листа от див кестен
още веднъж да те защитя
докато мъглата те покрива
от другата страна
от другата страна на възглавницата
Изпращам ти тайни съобщения
с дъх на нощни ветрове
а не знам дали преминават
поред райските градини
от другата страна
от другата страна на възглавницата
В полусън, знам че си тук докато градът дреме
По въздишката, знам лошо време някъде се подготвя
И не питам защо нощта е толкова дълга
По въздишката знам, любов, че има друга
Отброява църковният часовник, глухо време е
Тишина навсякъде, замръзвам цялата, хладна е стаята
Като някога да ме целуваш с много спокойствие
Да шепнеш ми: "Къде си ти, трохичке моя?"
припев:
Ще разбия на небето звездите мракът всичко да прикрие
Ще сложа на времето вето, да изчезне всичко
Всички улици ще изтрия, ще правя бъркотия
Но теб няма да дам, любов
В полусън, ще ти бъда тук, така силно
Всичко най-добро и най-лошо ще мине лесно
Какво остава, липсва като мине време
Па, това си ти и усмивката твоя, като мое бреме
И всички струни ще скъсам, няма да свиря
Всяка нота ще заключа, няма да докосвам
Ще се дам на престъпниците и ще предам своите битки
Но тази, няма никога...
Всички улици ще изтрия, ще правя бъркотия
Но теб няма да дам, любов
Аз никога не съм го казал на глас
и може би сега за всичко е късно
само с тебе любов съм искал
за цял живот, цвете мое
А сега сълза лицето ми кваси
защото знам, че всичко в теб се гаси
само не се давай
ти моя рано, само и тази нощ
Да ме заобичаш не е било лесно
не ме оставяй сам сега така
знам, животът не е справедлив, но ти все пак се смей
и ще мине всичко това, животе мой
припев:
Продължаваме, продължаваме ангеле, само още малко
за никого не ми е пукало толкова
може да тръгне любовта за нас
може щастието да е тук, тук зад ъгъла
Продължаваме любов, до мен бъди
най-силните остават и като се губи
само ме прегърни и нищо не питай
с тебе искам да дочакам края
:format(jpeg):mode_rgb():quality(90)/discogs-images/R-4011881-1352280807-5636.jpeg.jpg)
