на своите очи вече не вярвам
откакто знам да съм сам
откакто отишла си, откакто на моите мечти вратата затвори
Аз не съм знаел да кажа и могъл да призная
за мен малко значат думите, а много докосванията
всичко съм опитал да дам, а нищо не добих
освен тебе не съм никога обичал
Обичана, падам тук на колене
преживял бих и без гордост
но без тебе няма никога
Още не мога да намеря път който извежда оттук
още ме следват твоите снимки, твоите думи за утеха
всичко веднъж ще бъде вчера, всичко времето ще изтрие
а аз без тебе се задушавам, не мога да дишам
Всеки ден безкраен, всяка нощ предълга
всяка дума излишна, всяка бездна без дъно
всяка лъжа истина, всяка болка награда
всяка любов е щастлива само моята никога
Улиците са празни нямам никъде никого
моите светове се рушат като стъклена витрина
а аз скривам погледа и слагам ръцете в джобовете
о боже мой, отново съм сам
отново съм сам
Вече нищо не виждам и нищо не чувам
откакто си си отишла
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
