Би Би Си: Истинската Сърбия

Сръбските кръчми са място на добро забавление където с питието се слуша народна музика, пише журналист от Би Би Си. Във всяка кръчма има много красиви девойки, които могат да напълнят подиума на всяко модно ревю, пие се и се пее, а пауза се прави само за наздравица.

Истинската Сърбия днес можете да намерите в белградските кръчми, които са нещо между английските пъбове и чешките пивници, пише в репортажа си за Белград журналист на Би Би Си, който след четири нощи в сръбската столица „разбрал защо всички песни в народната музика са за пиене и(ли) жени“.

Някогашните центрове за дебати за изкуство и политика, в които са се събирали главно възрастни мъже в „дървена“ атмосфера и задимен простор в който свободно текат бира и ракия, днешните кръчми изживяват прераждане, привличайки младите белградчани, които са отегчени от клубните сцени, пише британското издание.

„Много сърби започнаха да се забавляват вместо с „Хайнекен“ и текила – с домашната бира „Йелен“ и плодова ракия или вино с мед – и да танцуват на жива музика“, продължава репортажът.

„Можех да чуя звук от китара и шума по масите още преди да отворим вратата. Вътре беше трудно да си намерим място за сядане. Салфетките летяха през бара, жените танцуваха на столовете, а мъжете се бесяха по вратовете един на друг – някои така изказваха благоприятност, а други пазеха равновесие. Хората преставаха да пеят само, за да направят наздравица – удряха чашите и викаха „Наздраве“, свидетелства репортерът на Би Би Си.

„До неотдавна Белград беше известен със своите участия във войни през деведесетте години и кървавото разпадане на Югославия, отделянето на Хърватия, Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония и спорната територия Косово. Сърбия често е виждана като негативна, виновна за етническо прочистване и други злини на войните, но много пъти ми казваха, че САЩ е отговорна за сградите, които стоят като скелети, белези от бомбардировките на НАТО“.

Днес в интернет е пълно с хора, които хвалят Белград, като най-новия град за забавления, но истината е, че Белград винаги е знаел как да се забавлява. Техно купоните през деведесете и историите, които местните разказват и днес – за танците и песните на мостовете, вярвайки, че присъствието на цивилно население ще защити града от бомбите на НАТО.

Сега, повече от десет години след войната, в града много идват, защото търсят забавления.

„Хората идват в Белград заради нощния живот – да се забавляват, да „вземат“ жени и да се напият евтино. А не за да опознаят Сърбия“, споделя белградчанката Милица Исакович. Допълва, че някои кръчми са станали толкова популярни, че трябва да си резервираш място в тях една седмица по-рано.

„Намирам се в Звездаре, в кръчмата „Тя е моя“, а певецът под акомпанимент на кларинет, цигулка и хармоника – пее народни песни, докато целият бар запя. Не знаех думите, но няма значение – казаха ми, че във всяка сръбска песен винаги се пее за две неща – пиене и жени“.

„Тази песен е като всяка друга. Жената го е оставила, а той пие“, казва белградчанинът Лука Матич.

„Разбира се, не мога да го виня. Огледах се и разбрах, че вероятно го е оставила една от тези много красиви сърцеразбивачки, които се събират в модерните кръчми. Сякаш всяко място на което се пие в този град е претъпкано със супермодели – те могат да напълнят модния подиум на висшите ревюта. Ако ме е оставила някоя от тях, вероятно и аз щях да пия“, с шега разказва журналистът.

Музиката в тази кръчма е, както казват, „била добра или поне поносима“.

„В Савския венец, в „Под моста“, няколко нощи преди това нямах толкова късмет. Когато живият оркестър направи пауза, слушах истински турбофолк – традиционна фолк музика смесена с агресивни техно ритми, която е продуцирана и е била популярна сред сръбските криминални елементи през деведесетте и първото десетилетие на 21 век. Когато турбофолкът загърмя от колоните в кръчмите, разюздаността и ентусиазмът ми бяха забавни, но и озадачаващи. Някои от посетителите, около десетина, ми казаха, че мразят турбофолк, но така или иначе с неотслабваща радост и ентусиазъм чакаха началото на всяка песен“.

„Тези песни са ужасни, като ги слушаш вкъщи. Но като си пиян в кръчмата – тогава са големи. Текстовете са ужасни, но като ги смесиш с алкохол - „палят“, споделя Милица, а репортерът на Би Би Си стига до заключението:

„Още не съм сигурен дали пият, за да слушат турбофолк или слушат турбофолк, за да пият, но във всеки случай – забавлението е добро.“

Би Би Си, 28 октомври 2013 г

И каза Даката - ДА БЪДЕ!

Джордже Балашевич - Любовта не побеждава

Любовта не побеждава, нито една от стоте
това са само древни заблуди, големи измишльотини
Балсам на луди поети, опортюнистични лисици
разни музиканти, позьори и писатели

Знам - любовта руши стени, гордости и суети
но приказките да побеждава това са глупости
лесно я изиграват, като тръстика чупят я
никого не побеждава освен този в който е

Ромео и Жулиета правилата са нарушавали
с малки думи са започнали
а с голяма точка тази приказка са завършили

Във вярност се заклели, само сърцата следвали
да е тъжно, тъжно е,
но не съм убеден, че са победили

Любовта е акростих, рефрен от стара ария
такива никога не побеждават, а това са боклуци
крепости без стражари, плячкосвания короновани
наивна и ранима, завоювана и объркана

Орфей се оглушил от заплахи и поучения
древният Хадес преминал и пак останал без Евридика
нещастната Каренина черен зар на аурата
инициал на Пушкин в зората гравиран на фаталния пашкул

В края на очите тлеят малки самородни злата
дай ми боже стих да утеша един нос червен
да, любовта носи хусарски мундир от фейска прежда
и може да не побеждава, но затова е непобедима

И каза Даката - ДА БЪДЕ!

Джордже Балашевич - Любовта не побеждава