долетя черен гълъб на моята длан
защо кой да знае
но това утро съм дочакал уморен
Сякаш и аз съм летял с него
с крила тежки оловни
и видях свят скрит
зад златни облаци
Ако умра млад
посади ми на гроба само розмарин
не позволявай тогава
да направят от това тъжно трето действие
Нека не ми държат речи
нека за друг плетат венци
ако умра млад
спрян в крачка и мечта
припев:
О прегърни ме сега
силно, най-доброто което знаеш
и недей на черната птица да ме даваш
ма не, не се притеснявай
ще отмине за миг
аз съм само малко луд и влюбен
В моите вени стар север самотен
и аз понякога не знам какво му е
защо лудува, от щастие тъга тъче
моята проста душа славянска
Уплаши ме блясък
на милион свещи когато небето се запали
къде е на това края
за кого толкова дълбок кладенец са копали
Защо се случва всичко това
дали човек нещо решава
или сме само тук
заради равновесието между звездите
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
