Това решение е мое
защото била е волята твоя
с друг да си отидеш от мене
и всичко надолу ми тръгва
С мрак да заменя дъгата
лежейки да провеждам дните
в тази стая за тъга
от тази западна страна
припев:
Между вратата и прозореца
моят креват за теб диша
не мога по-далеч от умора
нито метър по-малко или повече
и каквото и да се случи
аз съм на същия адрес
Между вратата и прозореца
моят креват за теб диша
не мога по-далеч от умора
нито метър по-малко или повече
В този креват отдавна съм паднал
тук където съм паднал животът е спрял
напразно свалям твоя грях от себе си
всичко ме боли след тебе
Това решение е мое
и мнозина ще се чудят
а когато реша нещо
то така трябва да бъде
Като си спомня старата къща
в огъня гори сухо дърво
още всичко кънти
В съня твоя лик ми се явява
па ми тръгва махмурлук в главата
теша се аз, че си нещастна
Още за това говори целият квартал
че тогава не си ме искала
че си побягнала
Това не знае и твоята майка
на друг са искали да те дадат
знаем ти и аз, каква е истината
припев
Не вярвам аз, лъже съдбата
да го обичаш повече от мене
че сълза никога не ти тръгва
не вярвам аз, че си преболяла
като сутрин с него щастлива се будиш
дали сама на своя късмет се чудиш
дали полудяваш
Когато по калдъръма вятър духне
като се смрачат слънчевите лъчи
по реда си тръгвам аз
Музиката само ме следва
проработват ми всички инати
будя почтения свят
нека е проклет
Ще залутам една нощ
под прозорците при теб ще дойда
па нека загърми
Този който твоите сънища пази
нека знае, че си моята любов първа
винаги останала, първа и последна
Моят дневник вече дълго редува празни страници
говорили са, че животът е зад граница
девойките са отивали с по-богатите
а аз съм страдал за това
Мислех ако отида, ще се променя
исках да се върна като осъществя мечтите
когато душата ми е гладна за щастие, ще купя и него
лек за душата ранена припев 2х
Сега имам всичко, но нямам лек
веднъж чужденец, чужденец завинаги
Всеки своята късметлийска звезда вечно е следвал
и веднъж в началото отново се е връщал
обиколил съм половината свят, за да разбера
напразно съм страдал
Някой с добро, някой със сила винаги напуска
и така и иначе животът преминава
променило е времето девойките и другарите
и тук чужденец съм за всички
Между нас нямаше нищо
това е половината гола истина
между нас нямаше нищо...
Сутринта с дъжда паднах пред вратата
като балетист се вмъкнах в апартамента
на пръсти тихо да не чуе никой
нито подозрение, нито глас, нито ти, нито кучето
Моето сърце пред тебе е чисто
а съвестта моли и коленичи
каза: Къде си?
В моята въздишка застанаха хиляди думи
Питаш ме как
през есента мириша
на пролет
и дали смея да се закълна
че нищо не е било
Между нас нямаше нищо
това е половината гола истина
Между нас нямаше нищо
нито моята риза, нито нейната рокля
А ти си ми отворила кафеза
но си ми прекършила крилете
Искрено... жено, надявам се
че това любов не е било
Къде бих бил ако не знам къде е нашата начална точка
къде са нашите гробове в поле от божури
неми свидетели на всички векове със силни подвизи
герои които са предпочитали да умират на крака?
Сякаш плодната земя те са нахранили с кости
за да днес да мълчим, докато със сила ни я отнемат?
Сякаш е важно дали съм от Метохия или от Дорчол
за да заради неправдата душата да ме заболи?
В тази борба не самолети
а стойност имат училищни учебници в които ясно пише:
кой е издигнал храм, кой е осквернил олтар
кое наследство е чест вечна а какво е срамота
Ни бомби, нито гласувания не изтриха Лазар
докато ново поколение на него расте
Изгубено не е никога онова което е свято
С надежда расти, червено цвете, да те набере отново някой
Моят компас е твоят корен, в гърдите сърцето мое...
Без него съм, за пари, без милост по път проклет
И като лодка от хартия, която плава в морето от лъжи
всъщност само потъвам...
Непрекъснато ме питате какво за мен значи Косово
Не ви е ясно? Ще ви обясня отново:
Косово е семе от което аз съм поникнал
извор и корито от който народът е произтекъл
Казват ни зли езици, че Косово е пропаднало
Неверните и слаби казват Косово е свършено
А аз на всички вас казвам само Косово е отнето
рушено и запалено от душманина проклет
Чудно ви е че градското дете няма някои други теми
защото сега е такова време - всеки гледа само себе си
Живеем без вяра, без надежда и без желание
Зидаме кули, а забравяме основата
Защото народ без порекло това е пресушена река
Без майка ние сме чеда, които са останали без мляко
Но тук на мястото старо, където Милош животът е дал
воден от Лазаровата правда, отново ще възкръсне народ
Защото в нас продължава да живее предсказание -
Косовски завет който ще трае завинаги
Затова учим децата да знаят истинската истина
И нека поздрав ни бъде: "Догодина в Призрен!"
А аз се моля
в огнището свое да се върна
Душата тебе целува
земльо свята от Небето купена
Ой, Косово, Косово, земльо моя обичана
Орелът си на моето небе но крилата ти се счупени
Моята горчива сълза, в моите гърди празнина
сърце на родината моя, на моята личност същина...
В полето божури поникнали, от кръвта на юнаци без страх
На мястото където моята страна се въздига до небето
показа ни владетелят за какво си струва да се умре
За Космет нас Лазар ни свърза и с мит и с клетва
Дяволът тогава не спря, па злини продължил да изпраща
гадни душмани и измет, на онова което остави от нас малко
Само някога били турци, тогава дошли гладни вълци
Вчера бил ни е колец, сега нас мъчат в жълта къща
И още ми бранят да не мога да гледам своите фрески
защото на мига ще ми напомнят за гордите ни предци
да не чуя никога песента Дечански монаси
в сърцето, Милош юнака, да не се пробуди сила
Всички тези измами аз знам и безброй пъти виждал съм
кръстове като ни чупят и оскверняват нашия Видовден
Но не ни е за пръв път, тук, да сме в бягство и преселване
Но времето минава, селякът на своята нива идва
Защото ние гинали сме навсякъде, за свобода непрекъснато
на юнака утре детето сърбин да се нарича
Затова добре слушай, сине: И най-лошото се прощава
но за родината се гине
Космет вечно земя наша!
А аз се моля
в огнището свое да се върна
Душата тебе целува
земльо свята от Небето купена
Божурите да ни възкръснат
празник, догодина в Призрен
На кой си хубав, на кой си луд
но не питай ти на кого съм аз
И тази дата с теб аз ще зачеркна
затова очите вържи ми къде съм да не гледам
нищо не ми говори, кой си, къде живееш
лъжа и истина са, ако не ги чуваш
Винаги съм страдала
хей, когато бих се върнала
тази, тази болка е прекъсната
живея за първи път
припев 2х
На кого си хубав, на кого си луд
нощес няма да те питам
но не питай ти на кого съм аз
кралицата на новата любов
Защото случва се това
когато ти причинят зло
Аз винаги отровата лекувам, още горя отровата
вместо с полски цветя покривам с плевели
вярвай и това е по-добре от старите заблуди
да се върна към старото е смъртна присъда
В море от лъжи
с истина ми докажи, че не си с нея
че си в лоша фаза ми говори
докато не съмне зората
Отново ми покажи, че си мой
защото те издава алкохола
а на мен нощес ми липсваш само ти
в този град от болка
припев 2х
Твоето сърце е
грешен адрес за любов
грешен адрес за любов
грешен адрес за любов
А очите твои махмурлии като нощта
лъжат ме като стари обещания
а тихо в сърцето ми винаги крачиш
и ми размътваш разума, чувствата
безобразно без срам ме питаш
Защо твоята любов
меря аз на грам
твоето сърце Атлантида е
а аз в море от сълзи
не мога да го намеря
Всяка втора нощ чужди устни
като медузи оставят следи
в слушалката тишина още чувам
все още като съдба те търся
Безобразно като никога ме убиваш
отрова си която през вените ми тече
не ми поставяй отново въпроса
защо така слаба съм за тебе
В града на любовта лесно се влюбва
това ми казаха всички като ме изпращаха
от другия край на Сена за известно време
мислех че ще те преодолея
В града на любовта наказание е да си сам
докато други се целуват, а аз не се
защото сърцето проклето само тебе търси
но до тебе билет за връщане не важи
припев:
Дал бих всички парижки порти
за онази старата пред твоя двор
ти само се обади, ще се върна пеш
оттук до твоята улица
Парковете и светлините на големия Париж
всяка тук е тамън като Мона Лиза
аз всичко това бих сменил
за хиляди стъпки
които водят до твоята улица
Като гледам влаковете, които към теб тръгват
тогава ми е най-тежко да се държа
аз още не се давам и куфара приготвям
в този час да тръгна към тебе
Прати някакъв знак, причината ще бъде силна
да забравя името на града на любовта
защото сърцето проклето само тебе търси
но до тебе билет за връщане не важи
