Таня Савич - Стая на заблудите

Като хартия бледнеят ръцете които ме пазеха
и ме плаши че няма всичко да е като по-рано
а помня тези врели устни които ме раниха
па завинаги търся те в стаята на заблудите

припев:
Ти и като се кълнеш грешиш
нощес ми кажи къде си
покажи ми ти поне малко
че ти пука за мене

А там където душата се лекува
никой няма на адреса
тръгва си и любовта
ако отново гръб ми обърнеш

На стръмна скала съм сама, стоя
тежките нощи твои всички са грешни
а все по-хладни са моите сънища
любовта пада като лист през есента

Не усеща това тяло, не, не, не
други целувала съм, но това е фалшиво
като жълтица сега се топи времето
и за ръката да ме стиснеш сега е късно


И каза Даката - ДА БЪДЕ!

Баяга и Инструктори - Тишина

Мракът се събра в капка
рано утрото като водопад влиза в стаята
дали някога си се питала
тъмните сенки на зидовете в утрото къде отиват

Очите ти са затворени
устните ти са уморени
не ме целувай с тях
не са пели скорци докато
над покривите е свирила тишина

Хайде, Боже, бъди другар
па обърни един кръг назад планетата
нощта кратко траеше
а на нас ни трябваше най-дългата на света

В моето око само хлад
в моето сърце само студ, скреж и прах
не са пели скорци докато
над покривите е свирила тишина

В изгрева на зората свири влак
с него отивам в ОЗ
няма да се върна
каквото и да ти напиша
късам и трия
но ти трябва да знаеш

Не си се пробудила, затова не си видяла
играха си сенките
нека те добри духове
и кралски орли
пазят от мене


И каза Даката - ДА БЪДЕ!

Джордже Балашевич - Свирете ми Есен идва, дюло моя

Това утро пристигнах с пътническата класа
па вкъщи от гарата
през градини и преки пътища познати
а във войската направих приятел до гроба
и хронично възпаление на ставата
сувенир от стражарските дни

Влязох на пръсти
майка беше вече будна
и бързо се прекръсти
рече, мина като за час
добре си стигнал
защото сватовете са тук до нас
па ще ти свирят, а ти ще избираш

Сватбата беше като сватба
и какво да се говори
парад на пиянството и кича
и позната девойка в бяло
вече по ред пожелах им здраве и щастие
от ръката ми взе цветето
и скри погледа под воала

Тогава ме видяха циганите
кумът искаше песен
но аз стигнах, не ги интересува
широка усмивка и златен зъб
знам че не ти е леко
но днес недей да бъдеш груб
а заповядай какво ще свирим

припев:
Свирете ми Есен идва, дюло моя
есен ранна, нека зазвънят тамбурите в транс
знам че не е тази песен
за веселие и сватба
но аз трябва да чуя този романс

Свирете ми Есен идва, дюло моя
но полека да не ми се изплъзне някоя дума
махнете чашите и бокалите
разбил бих света на шега
само случайно да е от стъкло, дюло моя

Рядко отивам вкъщи, а още по-рядко пиша
и снимките са по-бледи и по-бледи
хубавите потискат грозните
но понякога поръчвам питие
и така тръгва
па стигна в сватовете нейни
всички истински любови са тъжни

На никого не говоря за това
бързо идва тази вълна
и знам че ще потъна
спасение ми донасят циганите, те имат сърце
за всеки от нас, не ги е грижа
те ме питат какво да свирят


И каза Даката - ДА БЪДЕ!

Делиjе - Нека на Маракана се върнат славните дни

Нека на Маракана се върнат славните дни
когато Звездо си била над всички
нека победите твои нашата душа лекуват
нека Северът те поведе в тях

Цял живот в своето сърце нося тези цветове
град Белград, страната своя
Звездо обичам те

припев 2х
Нека Бог ни даде щастие да се върнат дните
славните дни на нашето минало
и децата наши на Маракана
да се радват на световна титла

Всичко което искам в този момент
играй Звездо, играй и победи
зад нас ще останат бунтове
играй Звездо, играй и победи

Весело ми беше някога с тебе
когато Звездо беше първенец на света
пяла е тогава цялата планета
че е нашата Звезда първенец на света

Не, няма да плача сърцето ми е пълно с радост

И каза Даката - ДА БЪДЕ!

Баяга и Инструктори - От другата страна на възглавницата

Целувам те и покривам
с криле на син гълъб
замечтана те оставям
в коридорите на спомените
от другата страна
от другата страна на възглавницата

Още искам да ти подаря
листа от див кестен
още веднъж да те защитя
докато мъглата те покрива
от другата страна
от другата страна на възглавницата

Изпращам ти тайни съобщения
с дъх на нощни ветрове
а не знам дали преминават
поред райските градини
от другата страна
от другата страна на възглавницата


И каза Даката - ДА БЪДЕ!

Генерация 5 - Ти само бъди достатъчно далеко

Ти само бъди достатъчно далеко
за мене съществува друга някоя
от чиито думи по-малко ще боли
чиито ръце по-хубаво ще обичат

Ти само бъди тъмна сянка
за мене идват по-добри времена
улици нови, нови лица
и едно небе препълнено с птици

Ти само бъди в сърцето следа
още някоя ще ми бъде драга
още с някого ще намеря щастие
никога повече няма да те обичам

За някого ще бъдеш добра жена
отдадена, вярна и почтена
нека всичко ти бъде друг някой
ти само бъди достатъчно далеко

И каза Даката - ДА БЪДЕ!

Йелена Костов и Амар Гиле - Понякога

Само ти и аз на пуст плаж
Скрити от хора от погледи
Искрено дали си се насладила
Това ми кажи сега, също като мен

Беше много хубаво никак не се кая
Насладих се с теб е истински рай
Но всичко хубаво твърде кратко трае
Така и за нас дойде край

припев:
Помисли понякога малко за мен
свободно се обади като дойдеш в града
Помисли понякога сети се за мен
бихме могли на по питие понякога

За теб ще мисля как да не
Може и да се обадя като дойда в града
За теб ще мисля за други няма
На питие можем понякога

Щастието бързо минава това знаехме
защото някои любови са като сън
и точно като помислим един за друг
всичко бихме дали, от съня ни буди деня

Най-хубавите изгреви заедно сме чакали
през нощите говорихме, прегръщахме се и целувахме
И двамата напълно искрени бяхме
Дивно лято имахме

И каза Даката - ДА БЪДЕ!

Индекси - Жълти дюли

Обичали се двама млади
шест месеца, година
като искали да се вземат
да се вземат аман, аман
душманите не им дадоха

Разболя се хубавата Фатма
една на майка
поискала жълти дюли
жълти дюли аман, аман
жълти дюли от Стамбола

Отиде драгият да донесе
жълти дюли цариградски
но го няма три години
три години аман, аман
нито се явява, нито идва

Дойде драгият с дюлите
намери Фатма на носилка
двеста давам, спуснете я
триста давам, открийте я
още веднъж Фатма да целуна аз

И каза Даката - ДА БЪДЕ!

Миле Китич - Къща край пътя

Ходя където сърцето ме води
отново ще се роди
онова което отдавна
в него е умряло

Отивам където земята е хубав спомен
както я помня от дете
останала е пуста
черен гарван я прелита

Липсва ми тази
трева зелена
някой да ме знае
и на прага да ме дочака

припев:
Всичко това ми липсва
душата да ми сгрее
този въздух и вода
всички от моя род
старата акация моя

Всичко това ми липсва
душата да ми сгрее
тази къща край пътя
и всяка минута
от живота в нея

Върви живота и аз с него
където и да го потроша
със същото желание
винаги се пробуждам

Видели са очите мои
целия свят, но каквото е
това слънце наше
никъде така не грее


И каза Даката - ДА БЪДЕ!