между хората излизам
не може една усмивка
на моето лице да се появи
Лют на себе си, лют на други
но на теб никога
защо не съм ти бил достатъчен
да останеш с мен
Да ме мразиш поне като не ме обичаш
искал бих, драга, повече от друго
макар и да ме мразиш като не ме обичаш
най-лошото е че за мен не усещаш нищо
Тъгата по лицето ми чертае дребни бръчки нощем
не може само така да се скрие болката в очите
някоя сутрин няма да се изправя
търсех те, но се отказах
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар