четвъртък, 21 март 2013 г.

Желико Йоксимович - Не е до мен

Аз добре знам, че никога вече няма да съм твой
опитвам да забравя улицата и номера ти
и докато остарявам все по-трудно ми става това
година след година е оковала душата каменна

Но какво съм виновен
че по своя път върви съдбата
че вярвал съм на лоши хора
а не съм смял това

Но какво съм виновен
още усещам твоята болка в гърдите
но има някакво зло в хората
като любовта остане, а ти не искаш това
с онази другата страна на устните
а не е до мен, не е до мен

И докато остарявам все по-трудно ми става това
година след година
оковала е душата каменна

Но какво съм виновен
като по своя път върви съдбата
че вярвал съм на лоши хора
а не съм смял това

Но какво съм виновен
още усещам твоята болка в гърдите
но има някакво зло в хората
като любовта остане, а ти не искаш това
с онази другата страна на устните

Но какво съм виновен
какво съм виновен, какво съм виновен
какво съм виновен, какво съм виновен
има някакво зло в хората
като любовта остане, а ти не искаш това
с онази другата страна на устните
а не е до мен, а не е до мен



И каза Даката - ДА БЪДЕ!

Няма коментари:

Публикуване на коментар