не се забравя
онази несподелената
и нещастната
Само тя никога
не престава
само тя като никоя друга
вечна е
припев:
Да ме е обичала тя
както не ме е обичала
да ме е желала
както не ме е желала
Нямаше да продължавам да съм тук
на този пуст остров
който морето завинаги
е взело
Още нейните устни са длъжни
на моите устни
още ръцете й са длъжни
на моите ръце
Всеки зид заради нея
тогава аз събарям
нито от гръм нито от Бога
аз не се плаша
припев
Нямаше до утрото да съм тук
а щях да се будя до нея
никога да не зажали
че ме е срещнала
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар