и очи склопих
в този мрак запитах се
дали пак черна дупка
или може би съм умрял
припев
Ракийо владетелко
ти си мене покорила
С радост ти робувах
от живота се отказах
Гряла си моите кости
Мляко съм те наричал
Само ти ме караш истината да говоря
само с тебе не се плаша от нищо
Пробудих се отново в досадния свят
дали не изтрезнях рекох сам на себе си
Ма изпий една ракия, изпий една ракия
изпий една ракия, изпий поне още една
Изпий две три четири
изпий и още пет шест
изпий седем осем
па познай кой съм
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар