но тъгата не ми дава
защото всяка зора ми
напомня на нея
На моето сърце е
само сантиметър лед
а всяка стъпка ме
води към дъното
Пукни сърце, веднъж спри
от много дълго съм с мъката
пукни сърце и любов не проси
Пък нека умра в кръчмата
с нейната снимка в ръце
ако има душа нека в нея ме носи
Всяка нощ е еднаква
като онази зима
когато ми каза
да си отиваш с него
Сълза тръгва когато
споменат ти името
не я крия никъде
нека я видят всички
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар