па нека умра в същия час
обичам я от инат
макар тази любов да ме уби
Докоснала ме е до самото сърце
ранила ме с женска суета
и сам не знам защо това още ме държи
па се обзалагам със своя живот
Проклета е цигулката
че причини триста има
да ми болната душа трови
винаги като звука й чуя
хей свирачи, кръв ми дайте
моите песни запейте
Дълбоко е под моята кожа
корени отдавна пуснала
на моето сърце белезите се множат
като съм далече от нейните устни
Пристрастен съм към тази жена
трови вените с горчива захар
с добра доза отмъщава
на всеки мъж женското намерение
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар