в началото да се върна
по същите пътища бих минал
и на същите места бих дошъл
Нищо не бих променил
дори и тези бръчки на лицето
свещите със същия пламък горят
до края докато не изгорят
припев:
Тук на половината път, тук където сега стоя
преставам да лутам, от нищо не се боя
спокоен в душата, до самия край
чак и като бих могъл, чак и като бих знаел
нищо не бих променил
И като, като тръгне косата бяла
и като, като съдят твоите постъпки
и тогава, трябва да си чист пред хората
пред себе си, пред бога, в гърдите
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар