казала си ми отдавна
когато съм те обичал
в пролет ранна
Идва ми сърцето
сега да окача на клин
защото без теб вече не знам
какво да правя нататък с него
припев:
Но пак пея, правя се на як
сякаш нищо не е
сърцето ми бие с половин сила
но казвам добре ми е
Но отново пея сякаш си тук
да побягна от мрака
и като не ми е до песни
оставам крал на мерака
Къде има акация
която няма клони
където има човек
който няма рани
С теб животът ми е истински
това не съм аз
кой знае какво ме държи
още на крака
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар