отново ще се роди
онова което отдавна
в него е умряло
Отивам където земята е хубав спомен
както я помня от дете
останала е пуста
черен гарван я прелита
Липсва ми тази
трева зелена
някой да ме знае
и на прага да ме дочака
припев:
Всичко това ми липсва
душата да ми сгрее
този въздух и вода
всички от моя род
старата акация моя
Всичко това ми липсва
душата да ми сгрее
тази къща край пътя
и всяка минута
от живота в нея
Върви живота и аз с него
където и да го потроша
със същото желание
винаги се пробуждам
Видели са очите мои
целия свят, но каквото е
това слънце наше
никъде така не грее
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар