па вкъщи от гарата
през градини и преки пътища познати
а във войската направих приятел до гроба
и хронично възпаление на ставата
сувенир от стражарските дни
Влязох на пръсти
майка беше вече будна
и бързо се прекръсти
рече, мина като за час
добре си стигнал
защото сватовете са тук до нас
па ще ти свирят, а ти ще избираш
Сватбата беше като сватба
и какво да се говори
парад на пиянството и кича
и позната девойка в бяло
вече по ред пожелах им здраве и щастие
от ръката ми взе цветето
и скри погледа под воала
Тогава ме видяха циганите
кумът искаше песен
но аз стигнах, не ги интересува
широка усмивка и златен зъб
знам че не ти е леко
но днес недей да бъдеш груб
а заповядай какво ще свирим
припев:
Свирете ми Есен идва, дюло моя
есен ранна, нека зазвънят тамбурите в транс
знам че не е тази песен
за веселие и сватба
но аз трябва да чуя този романс
Свирете ми Есен идва, дюло моя
но полека да не ми се изплъзне някоя дума
махнете чашите и бокалите
разбил бих света на шега
само случайно да е от стъкло, дюло моя
Рядко отивам вкъщи, а още по-рядко пиша
и снимките са по-бледи и по-бледи
хубавите потискат грозните
но понякога поръчвам питие
и така тръгва
па стигна в сватовете нейни
всички истински любови са тъжни
На никого не говоря за това
бързо идва тази вълна
и знам че ще потъна
спасение ми донасят циганите, те имат сърце
за всеки от нас, не ги е грижа
те ме питат какво да свирят
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар