побелели друже
и тебе ли нещо
в живота мъчи
Гледам те всеки ден
по улицата вървиш сам
на сърцето ми е рана
и аз съм бил млад
В свойта младост
аз съм лудо обичал
Любовта ме опи
Драги друже мой
И затова усещам
всички твои болки
въпреки че не те познавам
приятелю мой
Който не знае да пати
той не знае да обича
За любов са друже
нужни двама
И аз съм също щастлив
както си ти
Този свят е лъжовен
Това знаят всички
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар