бях им дар а за тебе само навик
отдавна знам, проклет беше онзи ден
домашно вино, за пръв път ти и аз
припев 2х
Далече някъде, кой знае къде
ти целуваш а аз умирам
и пия като луд
до небето търся път
Майко още веднъж роди ме
да върна годините
помогни на своя син
отново да намери дома
Навън нощ, шуми дъждът, като лед
а аз уморен и блед, седя сам
отдавна знам, проклет беше онзи ден
домашно вино, за пръв път ти и аз
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар