неделя, 24 февруари 2019 г.

Йелена Томашевич - Слънчоглед

Заплела се нощта в моите пръсти
и ме заплашва, че утрото няма да съмне
че ще отидеш твърде далеч
а няма и да трепнеш

Мълчи поне да ти чуя сърцето
докато ме целуваш за последен път
още веднъж да ти пазя душата
а вече утре отиди където и да е

припев:
Обичай ме, обичай ме като първия ден
като бог
сякаш няма на сърцето рана
нищо от това
Обичай ме, обичай и като си далече
и като нямаш късмет
Сърцето като слънчоглед към сърце се обръща


И каза Даката - ДА БЪДЕ!

Няма коментари:

Публикуване на коментар