по онази улица по която сватбите минават
до този ъгъл броя стъпките
а от този ъгъл нататък броя загубите
Обикновено есента и като е облачно
избягалата сянка ми се връща най-сетне
напразно сменям адреси
черният дявол сам ми я донася тук
И умело измислям нещо утешително
в това съм добър, казват, това най-добре знам
опитвам се, невинаги успешно
следите свои сам себе си да измамя
Обикновено нощем като е ветровито
самотата напуска своето корито
тази мътна река наводнява поляните със спомените в главата навсякъде
припев:
И просто тъга се случва
защото просто си тук където си
и просто е триста чудеса
предразсъдъци сега са между нас
Когато любовта умре един жали
когато любовта умре на единия липсва
и няма да е лесно
като мине по улицата по която сватбите преминават
Понякога още усещам твоя дъх
като някога когато се обръщаш в съня
като бриз докосва ме
когато сме и чашата и аз прилично на дъното
Обикновено винаги и подобни дни
миналото наляга като планина
на този връх ще се кача
защото само от него понякога съзирам нас
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар