а вратовръзката за пръв път не съм ти връзвала сутринта
къде си тръгнал така наконтен в неделя
да не предусещам онова от което съм бягала
припев:
Ние сме като два самолета в мъртвешки мрак
нито единия, нито другия не виждаме земята
от силата на моторите само прах
а всеки лети с крила без керосин
Тръгваш, изглежда тръгваш, халал да ми е
че съм правила всичко което сега правиш ти
а ти благодари ми, а ти благодари
че сега отивам тъгата с нея да поделя
Като в лош филм добре изиграй
заблести като любовта докато ни е пазила
като тръгне сълза ти само замижи
преглътни гордостта, защото ти умееш и знаеш
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар