това е история за нея
за жената на моя живот
за любов нещастна
всичко е само спомени
аз сега съм минало нейно
припев
Пазя нейните писма
нашите снимки стари
избледнели букви
стари албуми
Имала е душа
знаела е да обича
аз живея живот без живот
как да преболея
Дала ми е надежда в живота
искахме някъде на юг
за мен тя беше
и любов, и жена и другар
рече само край на всичко
трябваше да се върне при него
Понякога срещам я само
със сина минава през града
след тях гледам дълго
и жаля, че не съм млад
още е хубава, още се усмихва
кой мен ще утеши
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар