Душата ми се разболя, затова виновна си
Теб все те няма когато е най-болезнено
А сега сам със сълзите останах, ето това ми е
Подозирам, че не ме обичаш
Подозирам как нощите прекарваш
Подозирам всичко забравяш
Отиваш си и завинаги ме оставяш
Обичах сляпо и не съм се щадил
С теб съм остарял и посивял
Хладната стая безпокойство буди, причинява ми зло
Моята болка ли те радва, това ли си искала?
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар