аз не знам с кой си ти
в тази нощ като се всичко
дели на две освен болката
Аз не знам къде си ти
и никога няма да разбера
дали си намерила подслон
къщата и двора на живота свой
Ех, да е тъгата сняг
да се до утре стопи
можех и аз накрая
като очи затворя да не се уморя
Ех да е тъгата бряг
и да я вятърът оголи
аз не бих могъл и тогава
както не мога и сега да те преболея
Разстоянията не са това
което изглеждаха на сърцето ми
когато съм мислил
достатъчно е да ти чуя гласа
Разстоянията не са това
каквото е получила душата
пусти са тези полета на надеждата
и барикадите между нас
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар