на моите мълчания да мълчиш
моята тъга като море
можеше да предположиш
Да си някога до болка обичал
душата ти да не забравя
нямаше да ме преболееш
макар да знаеш какво ми е
Да те задушават моите нощи
на самотата данък да дадеш
ще заподозреш в дъното на душата
как ми липсваш
Моята тъга да те отрови
моите страдания да изстрадаш
душата, която те чака
бързал би да се върнеш
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар