с теб усетих какво е болка
а ти любовта като милостиня
отне от мен и даде на нея
Пътувай любов моя
там където ти желаеш
не ме издавайте, не ме издавайте приятели
моите сълзи кралици
не, не ме издавайте приятели
моите сълзи кралици
Искам още много да ти кажа
в гърлото отново ми секна гласа
оставам сама като черна врана
за зрънце щастие късно е вече
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар