нито кръчмите, нито хората
прегърни ме сега силно
до мен бъди
Ако можеш ти, сълзи пусни
мога и аз две
мога за тебе
Изчакай зоро още малко
остави ме да я любя
бях до нея загрижен
ти нищо не губиш
Тези години луди
нищо не ми дадоха
с тебе съм, па каквото бъде
от тези заливи
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар