във всичките четири посоки
от бога крала съм нощи
крала съм и дни
Но спомените стари
още при теб ме дърпат
и ти се връщам
като кораб в своето пристанище
Този път ти идвам за дълго
защото разбрала съм някога отдавна
че само тебе аз искам за себе си
така че хвърлям котва до теб завинаги
И за петдесет години
това няма да се промени
едно и също слънце ни грее
тук са моите корени
И за петдесет години
ти ще си ми съдба
защото само ти си народ мой
ти си ми земя единствена
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар