край мен никой няма
докато мислите немирно летят
в душата тъга голяма
И плача, плача като дете
питам през сълзи къде си
и никога няма да престана
завинаги си останала в мен
Спомени стари се леят
с болка в миналото се връщам
докато вятър през клоните плаче
за теб с тъга се сещам
Сега си край някой друг
тежко е като сърцето го осъзнава
докато зората леко се подава
чака ме постеля празна
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар