неделя, 16 септември 2012 г.

Халид Бешлич и Даниела Мартинович - Роб на спомени

Аз дълго помня, малка
още такава не съм срещнал
сякаш цял живот
за тебе мрежа съм плел
любов, знаеш ли какво е любов

Някой щастлив се ражда
и намира път в мрака
аз съм заседнал около теб
във всеки мой дъх
тъга, знаеш ли какво е тъга

Не буди ме, не търси сънища
аз нямам къде да се върна
нямам дом като не съм с теб

Като си тръгна аз, продължи да обичаш
аз себе си познавам, няма да ме боли
на този път връщане назад няма
защото аз съм роб на спомени

Аз добре помня, стари
а теб не бих смяла
усеща винаги жена
като е излъгана
любов, това е само любов

Това е само любов

Като стегнат около врата
ръцете златни свои
души те като вратовръзка
небето в черно оцветява
тъга, това е само тъга

Не буди ме, не търси сънища
аз нямам къде да се върна
нямам дом като не съм с теб

Били сме едно сърце
една душа
една съдба

И добре знам
че такава любов
няма никога да намеря

Защото аз съм роб на спомени

И каза Даката - ДА БЪДЕ!
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар