всеки има фатален момент
разболява се от него
и да плача всеки ден
имала бих защо
имам и заради кого
Писмо до главата, как, кой
всеки прави каквото знае
това сещане за теб
е твоето отмъщение
А аз съм любимата
играчка на самотата
с мен всеки от тогава
прави каквото иска
но като пробват
от сърцето да те вземат
моето тяло, моят затвор е
Никога не съм била тук
като ти е трябвало
късни са сълзите мои
а като за теб се сетя
замъглява огледалото
и мразя лицето свое
О, защо не съм видяла
животът така хубаво ти стои
това за теб е било природно
а мен страх ме цепи и шие
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар