на нея дай тринайсет зърна
щастието да й развалиш
никога да не се омъжи
и на рамото върни се
Лети, лети птицо грозна
нека завинаги бъде тъжна
сърцето ми се свива
още я обичам, няма що
но дяволът не прощава
Виновна е, че сърцето вече не е яко
че всичко се разпада полека
че нямам воля да преживея
Виновна е, за моята тъмна приказка
че сам в този замък живея
виновна е, но как да я виня
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар