Гомел, Ленинград
знам, как е
нощес далечен Белград
Няма да може никога, молив и хартия
и всички руски пощальони
не могат да ти донесат
писмото което пиша аз
марка с лика на Ленин
и в писмото една тъга, която ме разбива
припев:
Не е водката ракия, въпреки че нощес удря
тъгата ми е голяма, голяма като Русия
аз не мога да пратя
любов защото не се праща
нито можех да понеса
със себе си твоите целувки
Влак, във влака смачканите лица на пътниците
ти си там някъде зад онези планини
дали може би си заспала
или си будна както аз
дали те мъчат безпокойства
или нищо не те мъчи
Когато ще четеш
писмото което пиша аз
тайната ще бъде скрита
зад тези редове
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар