жено единствена
дали си ми вярвала
дали си прощавала
Като при теб съм идвал
мъртъв уморен
дали си ми вярвала
да съм бил сам, да съм бил сам
Кръчмата е моята съдба
тя при себе си ме е взела
кръчмата е моята истина
жено единствена
Лутал съм се години
щастие търсих
лутал съм се години
докато съм разбрал
На този бял свят
няма млиост
без тебе душо моя
няма радост, няма радост
Можеш ли да ми простиш
жено единствена
можеш ли да ми простиш
че си патила
Че сълза на въглавницата
в утрото те е будила
че нощем вместо мен
тъмнина те е прегръщала, жено единствена
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар