да споменаваш ми името само като лоша дума
кой си ти да ми връзваш ръцете
слънцето като облак да ми закриваш
Пожелай ми в дванайсет лека нощ
в един отиди при друга на помощ
до два и половина лъжовно люби я
докато съвестта не те убие
А след три добре напий се
и така пиян вкъщи върни се
аз те чакам, а знам ръцете ти
за мене никога не са
защото не ме обичаш
Не гледай размазаното ми лице
стопил се е гримът в черни сълзи
не говори, аз глуха съм за лъжи
тръгвай сега, аз готова съм за падане
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар