ще тръгна на път през спомените
където стари любови, ловци и търговци
играят на вземане, даване
Млад съм, щастие да купувам
стар съм, пак да пътувам
по пътека чийто край е покаяние
Не ми сипвай никога трета чаша
това е ключ за път в ада
не искам повече да се сещам
като съм пял и плакал
Бягам от покаяния, живея без спирания
като влак без последна спирка
историите за любовта и мъдростта
винаги липсват последните страници
в книгите на моите деди
всичко е между редовете
годините сами ще кажат всичко
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар