като е процъфтяло цвете повяхнало
най-красивата тогава си била
сега не се сещам коя пролет
И сякаш напразно боря се
прекалено рано за теб родих се
Не мога да ти кажа какво е тъга
вземи ми за злото, но ми вярвай
аз на един господар съм слуга
а душата ми пости, а душата ми пости
от тебе цвете росно
Да е мое да ме събуди
звън на монети от твоята жилетка
себе си да съдя
че те заобичах, че се разболях
И сякаш напразно боря се
прекалено късно за теб родих се
Не мога да ти кажа какво е тъга
вземи ми за злото, но ми вярвай
аз на един господар съм слуга
а душата ми пости
от тебе цвете росно
Не мога да ти кажа какво е тъга
вземи ми за злото, но ми вярвай
аз на един господар съм слуга
едната ръка проси, другата хубаво носи
а в душата мира няма
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар