но никой не смее да го спомене
и любим се, любим се часове
докато утрото не ни опомни
Боже, колко я обичам
Спиш на моето рамо
вместо възглавница съм ти го дал
аз не смея да дишам
случайно да не те събудя
Боже, колко я обичам
И докато се боря да не изгоря
като пожар на шума пламтя
гледам те дълго, о, моя тъга
всяка дреболия искам да помня
Боже, колко я обичам
Понеделник е пред вратите
но никой не смее да го спомене
и любим се, любим се часове
докато утрото не ни опомни
Боже, колко я обичам
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар