къде са нашите гробове в поле от божури
неми свидетели на всички векове със силни подвизи
герои които са предпочитали да умират на крака?
Сякаш плодната земя те са нахранили с кости
за да днес да мълчим, докато със сила ни я отнемат?
Сякаш е важно дали съм от Метохия или от Дорчол
за да заради неправдата душата да ме заболи?
В тази борба не самолети
а стойност имат училищни учебници в които ясно пише:
кой е издигнал храм, кой е осквернил олтар
кое наследство е чест вечна а какво е срамота
Ни бомби, нито гласувания не изтриха Лазар
докато ново поколение на него расте
Изгубено не е никога онова което е свято
С надежда расти, червено цвете, да те набере отново някой
Моят компас е твоят корен, в гърдите сърцето мое...
Без него съм, за пари, без милост по път проклет
И като лодка от хартия, която плава в морето от лъжи
всъщност само потъвам...
Непрекъснато ме питате какво за мен значи Косово
Не ви е ясно? Ще ви обясня отново:
Косово е семе от което аз съм поникнал
извор и корито от който народът е произтекъл
Казват ни зли езици, че Косово е пропаднало
Неверните и слаби казват Косово е свършено
А аз на всички вас казвам само Косово е отнето
рушено и запалено от душманина проклет
Чудно ви е че градското дете няма някои други теми
защото сега е такова време - всеки гледа само себе си
Живеем без вяра, без надежда и без желание
Зидаме кули, а забравяме основата
Защото народ без порекло това е пресушена река
Без майка ние сме чеда, които са останали без мляко
Но тук на мястото старо, където Милош животът е дал
воден от Лазаровата правда, отново ще възкръсне народ
Защото в нас продължава да живее предсказание -
Косовски завет който ще трае завинаги
Затова учим децата да знаят истинската истина
И нека поздрав ни бъде: "Догодина в Призрен!"
А аз се моля
в огнището свое да се върна
Душата тебе целува
земльо свята от Небето купена
Ой, Косово, Косово, земльо моя обичана
Орелът си на моето небе но крилата ти се счупени
Моята горчива сълза, в моите гърди празнина
сърце на родината моя, на моята личност същина...
В полето божури поникнали, от кръвта на юнаци без страх
На мястото където моята страна се въздига до небето
показа ни владетелят за какво си струва да се умре
За Космет нас Лазар ни свърза и с мит и с клетва
Дяволът тогава не спря, па злини продължил да изпраща
гадни душмани и измет, на онова което остави от нас малко
Само някога били турци, тогава дошли гладни вълци
Вчера бил ни е колец, сега нас мъчат в жълта къща
И още ми бранят да не мога да гледам своите фрески
защото на мига ще ми напомнят за гордите ни предци
да не чуя никога песента Дечански монаси
в сърцето, Милош юнака, да не се пробуди сила
Всички тези измами аз знам и безброй пъти виждал съм
кръстове като ни чупят и оскверняват нашия Видовден
Но не ни е за пръв път, тук, да сме в бягство и преселване
Но времето минава, селякът на своята нива идва
Защото ние гинали сме навсякъде, за свобода непрекъснато
на юнака утре детето сърбин да се нарича
Затова добре слушай, сине: И най-лошото се прощава
но за родината се гине
Космет вечно земя наша!
А аз се моля
в огнището свое да се върна
Душата тебе целува
земльо свята от Небето купена
Божурите да ни възкръснат
празник, догодина в Призрен
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар